Определения за знание има много, но за мен знанието е процес на възприемане на и реакция към обкръжаващата ни среда в резултат на вече формирани логически връзки (биологични и допълващи*). Характерът на знанието е вълнови и произлиза от механизма на възприятия – слухово, визуално, обонятелно, чуствително и ментално. При всяко възприемане на знание настъпва промяна на работата (функция) и структурата на мозъка. Работата на мозъка се променя както при предаване, така и при приемане на знание. Тъй като заобикалящата ни среда и ние, като част от нея сме взаимносвързани настоящата методика разчита на представяне на учебния материал със задължителна взаимовръзка между множество компоненти.
Знанието е индивидуален процес. Споделеното знание предполага обединение. От тази гледна точка споделеното знание трябва да формира единен смисъл на изучаваните процеси.

Какво е любопитство?

Любопитството е вродено качество в човека. В настоящите времена, това качество се подтиска от социално-икономическата среда. Съвременната среда скланя човека към потребителска нагласа и на заден план остава интелектуалното развитие. Но въпреки всичко, любопитство се заражда със задаването на ВЪПРОС!

Какво е въпрос?

Въпросът е израз на любопитството. Точно тази функция на човека отчита настоящата методика. Духът и тялото са свързани. Задавайки въпрос организмът в частност мозъка на човека инстинктивно се променя, като се настройва за получаване, анализиране и запомняне на информация. На биологично и допълващо* ниво се активират множество процеси и точно тези процеси трябва да се поддържат докато се предоставя ОТГОВОРЪТ.

 

Чрез методиката на любопитството се предава (споделя) знание. Това предаване се разделя на три етапа, обединени в един цикъл.

Какви са етапите на един цикъл?

1. Любопитство: Това е въпросът. Въпросът трябва да е създаден така че да породи любопитство.
2. Отговор: Отговорът трябва да поддържа продължително време висока степен на любопитството. Задължително е абстрактно представяне.
3. Удовлетворение: Това е етапът в който знанието се запеметява трайно. Задължителен е пример от обкръжаващата ни среда.

Какви са фазите на всеки етап от цикъла?

Любопитството има две фази:

1. Във въпросът трябва да се съдържа базова информация за опознавателния процес, така че да се породи любопитство.
2. Времето за осмосляне на въпроса съобразено с познанията придобити до този момент.

От развитието на втората фаза зависи как ще се равие цикълът.
При вече познат процес се прибягва директно към третия основен етап – Удовлетворение. Постига се затвърждаване на познанието.
При непознат процес следва етапа на отговора.
Отговорът има една фаза.
С абстрактни средства се отговаря на поставения въпрос. В този етап може да има вложени мини цикли.
Удовлетворението има една фаза.
В този етап трябва да се получи удовлетворение. Това се постига с представяне на примери от обкръжаващият ни свят, в които ясно се представя изучавания процес,  като по този начин се постига трайно запаметяване на материала.

Какво е характерно за правилно поставен цикъл?

При правилно изграждане на цикъл няма нужда от проверка на знания – тестове. Достатъчно е доброто създаване на цикъла и задължително преминаване през всички цикли от обучаемия.

 

 

1. Взаимовръзка в природата.

Сравнение на диаграмата на еласто-пластични деформации на желязо
(фиг. 1) с усвояване на знанието (фиг. 2):

Фиг. 1	Фиг. 2

Ако заменим усилието с представяне на знание, а деформацията с усвояването му диаграмата придобива освен количествено и качествено обяснение.
Зона а) зона на еластични деформации при желязото и зона на Любопитство! – въпрос, при методиката.
Зона б) зона на пластични деформации при желязото и зона на придобити трайни знания. Както виждате количеството на знание е константно но трайните знания растат – знанието е (пластично).
Зона в) зона на разрушение при желязото и зона на Удовлетворение при което настъпва познание – ново състояние.
Всичко това е породено от взаймовръзката в природата от която не трябва да се бяга.

2. Работа на мозъка.

Вече е доказано, че невроните се свързват взаймно посредством синапси и че връзката аксион-дендрит е пластична - ръзките не са задължително постоянни. При задаване на въпрос се формират нови връзки, а смятам и че е възможно да се зараждат нови неврони! При правилно поставен отговор новоизградените връзки остават трайни, а новородените неврони се развиват.
Защо смятам, че е важно отговорът да е абстрактен. Базирам се на експеримет направен от I. Levy, Hebrew University & R. Malach, Weizmann Institute. Експериментът е следния:
Участват 10 студенти с еднакво образование и без умения за рисуване
Следи се активността на мозъка при разглеждане на 300 картини категоризирани като - пеизажи, натюрморти, портрети и абстрактни.

Любопитното е че само при абстрактните картини, и то на всички участници, няма активна област в мозъка. В останалите случай има активност в различни зони.
Това показва, че няма изградедн модел при абстрактните картини и че при предаване на знание абстрактния отговор е удачен.

След представяне на абстрактен отговор примера (доказателството) от заобикалящата ни среда, свързан с отговора преподрежда и затвърждава синапсисните връзки. Знанието е трайно.

Съществуват базови фактори при създаване на образователно съдържание. Това са фактори произтичащи от взаимовръзката на процесите протичащи в и извън нас. Изреждането им по-долу не е подчинено на доминираща роля. Всички фактори са равнопоставени.

Време

Отчитане на биологичния „часовник” на човек. Ранните часове не са подходящи за предаване на нови знания.

Хармония със Земята

Мястото на предаване на знание - учебен кабинет, природа и др.
Храната - каква храна е консумирана преди или по време на предаване на знание.

Комуникационни дразнители (рецептори)

Използани начини на представяне на учебния материал (звукови, визуални, сензорни и др.)

Здравословно състояние.

Отчитане на възможността за биологични реакции към нови знания. Болестта е биологична реакция на организма към въздействието на външния свят върху нас - Германска Нова Медицина (gnm-bg.com).