Въведение
Определения за знание има много, но за мен знанието е процес на възприемане на и реакция към обкръжаващата ни среда в резултат на вече формирани логически връзки (биологични и допълващи*). Характерът на знанието е вълнови и произлиза от механизма на възприятия – слухово, визуално, обонятелно, чуствително и ментално. При всяко възприемане на знание настъпва промяна на работата (функция) и структурата на мозъка. Работата на мозъка се променя както при предаване, така и при приемане на знание. Тъй като заобикалящата ни среда и ние, като част от нея сме взаимносвързани настоящата методика разчита на представяне на учебния материал със задължителна взаимовръзка между множество компоненти.
Знанието е индивидуален процес. Споделеното знание предполага обединение. От тази гледна точка споделеното знание трябва да формира единен смисъл на изучаваните процеси.
Любопитството
Любопитството е вродено качество в човека. В настоящите времена, това качество се подтиска от социално-икономическата среда. Съвременната среда скланя човека към потребителска нагласа и на заден план остава интелектуалното развитие. Но въпреки всичко, любопитство се заражда със задаването на ВЪПРОС!
Въпросът е израз на любопитството. Точно тази функция на човека отчита настоящата методика. Духът и тялото са свързани. Задавайки въпрос организмът в частност мозъка на човека инстинктивно се променя, като се настройва за получаване, анализиране и запомняне на информация. На биологично и допълващо* ниво се активират множество процеси и точно тези процеси трябва да се поддържат докато се предоставя ОТГОВОРЪТ.
Предаване на знание
Чрез методиката на любопитството се предава (споделя) знание. Това предаване се разделя на три етапа, обединени в един цикъл.
1. Любопитство: Това е въпросът. Въпросът трябва да е създаден така че да породи любопитство.
2. Отговор: Отговорът трябва да поддържа продължително време висока степен на любопитството. Задължително е абстрактно представяне.
3. Удовлетворение: Това е етапът в който знанието се запеметява трайно. Задължителен е пример от обкръжаващата ни среда.
Любопитството има две фази:
От развитието на втората фаза зависи как ще се равие цикълът.
При вече познат процес се прибягва директно към третия основен етап – Удовлетворение. Постига се затвърждаване на познанието.
При непознат процес следва етапа на отговора.
Отговорът има една фаза.
С абстрактни средства се отговаря на поставения въпрос. В този етап може да има вложени мини цикли.
Удовлетворението има една фаза.
В този етап трябва да се получи удовлетворение. Това се постига с представяне на примери от обкръжаващият ни свят, в които ясно се представя изучавания процес, като по този начин се постига трайно запаметяване на материала.
При правилно изграждане на цикъл няма нужда от проверка на знания – тестове. Достатъчно е доброто създаване на цикъла и задължително преминаване през всички цикли от обучаемия.
В основата на методиката
Сравнение на диаграмата на еласто-пластични деформации на желязо
(фиг. 1) с усвояване на знанието (фиг. 2):
Фиг. 1 |
Фиг. 2 |
Ако заменим усилието с представяне на знание, а деформацията с усвояването му диаграмата придобива освен количествено и качествено обяснение.
Зона а) зона на еластични деформации при желязото и зона на Любопитство! – въпрос, при методиката.
Зона б) зона на пластични деформации при желязото и зона на придобити трайни знания. Както виждате количеството на знание е константно но трайните знания растат – знанието е (пластично).
Зона в) зона на разрушение при желязото и зона на Удовлетворение при което настъпва познание – ново състояние.
Всичко това е породено от взаймовръзката в природата от която не трябва да се бяга.
Вече е доказано, че невроните се свързват взаймно посредством синапси и че връзката аксион-дендрит е пластична - ръзките не са задължително постоянни. При задаване на въпрос се формират нови връзки, а смятам и че е възможно да се зараждат нови неврони! При правилно поставен отговор новоизградените връзки остават трайни, а новородените неврони се развиват.
Защо смятам, че е важно отговорът да е абстрактен. Базирам се на експеримет направен от I. Levy, Hebrew University & R. Malach, Weizmann Institute. Експериментът е следния:
Участват 10 студенти с еднакво образование и без умения за рисуване
Следи се активността на мозъка при разглеждане на 300 картини категоризирани като - пеизажи, натюрморти, портрети и абстрактни.
Любопитното е че само при абстрактните картини, и то на всички участници, няма активна област в мозъка. В останалите случай има активност в различни зони.
Това показва, че няма изградедн модел при абстрактните картини и че при предаване на знание абстрактния отговор е удачен.
След представяне на абстрактен отговор примера (доказателството) от заобикалящата ни среда, свързан с отговора преподрежда и затвърждава синапсисните връзки. Знанието е трайно.
Базови фактори
Съществуват базови фактори при създаване на образователно съдържание. Това са фактори произтичащи от взаимовръзката на процесите протичащи в и извън нас. Изреждането им по-долу не е подчинено на доминираща роля. Всички фактори са равнопоставени.
Методиката в действие